Същността на християнското спасение (6) – Спасението на душата – „призваните“ и „избраните“
by Лина
В предната част от нашето поучение посочихме, че спасението на душата е целта на живота ни след новорождението. В тази статия, в контекста на спасението (освещението) на душата, ще разгледаме още един често срещан и широко дебатиран въпрос, който, както въпроса за вярата и делата, също не би съществувал като такъв, ако четем Библията в контекст и оставяме Писанията да тълкуват Писанията. Говорим за въпроса: „Кои са „призвани“ и кои са „избрани“?
Апостол Петър насърчава вярващите като ни уверява, че:
„…Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила, чрез които се подариха скъпоценните ни и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници в божественото естество, като сте избягали от произлязлото от похотта разложение в света;“ (2 Петрово 1:3-4)
Този пасаж е поредното повърждение от Писанията, както посочихме в предната част, че основната цел на Божията сила в нас е да ни направи участници в „божественото естество“, след като вече сме „избягали“ от света чрез спасението на духа ни при новорождението. Това участие в божественото естество е нашето придобиване на христоподобие чрез процеса на освещение:
„…поради тази причина положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие, към благоразумието си – себеобуздание, към себеобузданието си – търпение, към търпението си – благочестие, към благочестието си – братолюбие, и към братолюбието си – любов.“ (2 Петрово 1:5-7)
Казано ни е, че наличието и увеличаването на тези добродетели в живота ни ще ни предпазят от това да бъдем безплодни във взаимоотношенията ни с Господа:
„Защото ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те не допускат да бъдете безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос.“ (2 Петрово 1:8)
Основата за това тези добродетели да се проявяват е нашето разбиране, че при новорождението ни бяхме очистени от греховете си:
„Но онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.“ (2 Петрово 1:9)
Предупредени сме, че начинът, по който можем да затвърдим нашето „призвание“ и „избиране“, е именно чрез предаването ни на този процес на освещение:
„Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото като вършите това, никога няма да отпаднете. Понеже така ще ви се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос.“ (2 Петрово 1:10-11)
В този пасаж от 2 Петрово става ясно, че онези, които се предават на процеса на освещение затвърждават своето „призвание и избиране“. Апостол Петър тук ни изяснява кои са „призованите“ и „избраните“, споменати за първи път в притчата на Господ Исус в Матей 22:1-14. Господ разказва, че след като онези, които Царят кани на сватба, отхвърлят поканата Му, Той заповядва на слугите си да намерят „по пътищата“, всякакви хора, „зли и добри“, и да ги поканят, и така сватбата се напълня с гости. След това се казва:
„А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха. И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше. Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Защото мнозина са призовани, а малцина са избрани.“ (Матей 22:11-14)
От пасажа във 2 Петрово става ясно, че „сватбарската дреха“ в Матей 22 е символ за освещението на душата, което се случва след новорождението, от своя страна символизирано чрез поканата за сватбеното тържество. Дрехите като символ за освещението, чийто признак и плод са добрите дела, намираме и в книгата Откровение, отново в контекста на сватбеното тържество:
„Нека се радваме и се веселим и нека отдадем на Него слава; защото дойде сватбата на Агнеца и Неговата жена се е приготвила. И на нея ѝ бе позволено да се облече в светъл и чист висон; защото висонът са праведните дела на светиите. И ми каза: Напиши: Блажени тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнеца.“ (Откровение 19:7-9)
Откровение 7:14 ни се напомня, че единствено поради жертвата на Христос на кръста ние ще можем придобием одеждите на святостта:
„…Това са онези, които… са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнеца.“
Както посочва и статията „Два аспекта на освещенето“, нашата истинска същност като святи Божии деца е вече реалност в духа ни, поради новорождението, което смъртта и възкресението на Господа направи възможно за нас:
„…ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново. (2 Коринтяни 5:17)
Отново само поради жертвата на Господ на кръста и единствено чрез Неговия Дух ние можем да прибавим вярата си, чрез която духът ни бе спасен, „добродетел, благоразумие, себеобуздание, търпение, благочестие, братолюбие и любов“ (2 Петрово 1:5-7). Наличието и увеличението на тези добродетели у нас са признак за освещението (процесът на спасение) на душата ни и те естествено ще произведат добри дела от наша страна, които са израз нашата нова същност като нови създания в Господа:
„Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“ (Ефесяни 2:10)
В следващата част ще насочим вниманието си към още едни от въпросите, касещи спасението, който предизвиква спорове и дебати в християнските кръгове и който също така не би бил проблематичен, ако имаме правилно разбиране за човешката същност и освещението – процеса на спасение на душата.
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.