Бетел, Бил Джонсън и двете канавки
by Лина
Най-сложният и същевременно най-важният баланс, който трябва да се постигне в християнския живот и служение, е този между словото и Духа – да имаме както доктринална акуратност, така и действието на Божия Дух в живота ни, с Неговите различни проявления и дарби. Когато разбрах това, го видях и във видение: видях един тесен и стръмен път, който изобразяваше християнския живот, а от двете му страни имаше канавки – едната представляваше живота, воден от свръхестествени духовни преживявания и дарби, лишен от библейска основа и коректив, а другата беше животът, воден от рационализъм, в който Библията е третирана като учебник по богословска теория, лишен от живото и реално действие на Святия Дух. Във видението разбрах, че двете канавки и пътят помежду им представляват три успоредни пътеки, по които вървят християни, като всяка група е убедена, че е в правия път. Разбрах също, че всяка една от двете канавки поради близостта ѝ с правилния път, има от неговата „светлина“ – едната е осветена от истината за важността на Божието свръхестествено действие, а другата – от важността на коректната доктрина, като всяка гледа на светлината на другата като на нещо ненужно в най-добрия случай и на нещо вредно, опасно и дори демонично, в най-лошия.
В моя живот спасението дойде през 2006 г. след поредица от свръхестествени преживявания – сънища, видения и накрая радикално преживяване със Святия Дух, в което за части от секундата „рабрах“ защо светът е такъв, какъвто е, че има ад, че има рай и че Бог е реален. На следващия ден сама в молитва в хола си приех Исус Христос за мой Господ и Спасител и веднага след това бях кръстена в Святия Дух – всичко това съм описала в моето свидетелство. Така, поради начина, по който бях спасена, още от началото на пътя ми във вярата бях насочена към свръхестествените преживявания – самият Бог така ме намери. През 2007 г. в търсене на по-близко общение с Бога се запознах със служението на Джизъс Кълчър (Jesus Culture), когато посетих тяхна конференция, организирана от църквата ми в Англия, която беше в близък контакт с църква Бетел от Рединг, Калифорния (Bethel Church, Reading, CA). Хвалението им ме плени – те пееха на Някого, а не за Някого, и свидетелстваха за чудеса и знамения, които Исус извършваше чрез обикновени вярващи, а не само чрез „специални служители“. Именно това служение ме насърчи да копнея за пророческата дарба, както ни наставляват и Писанията, и не след дълго тази и други духовни дарби започнаха да се проявяват в живота ми.
В този период обаче имах незрялостта да реша, че щом Джизъс Кълчър и Бетел имат толкова плодотворно евангелизационно служение и щом действат духовните дарби, значи всички техни доктрини и вярвания трябва да са правилни. Аз и приятелите ми, които бяха също така запалени по търсене на Бога по начина, по който Бетел Го представяха, имахме разбирането, че щом нещо е от Бетел – казано от Бил Джонсън, Крис Валътън или друг служител от тази църква – значи то е от Бога. Даже се шегувахме, че за нас Бетел е като Ватиканът за католиците – Бил Джонсън е нашият папа, а Крис Валътън е главният кардинал. Едва години по-късно разбрах, че Бетел, както и цялото движение, което представляват, на което Валери посвети немалко редове, е всъщност една от канавките, вървяща успоредно на Пътя. Да, Бетел имат светлината на важността на Божието присъствие, на дарбите на Духа и на проявленията на сила, необходими за мащабно евангелизаторско служение, но са далеч от светлината що се касае до коректната християнска доктрина и словото като наша основа и мерило за истина. Факт е, че без акуратно богословие, извиращо от словото като най-висш авторитет, дори да действат дарбите, дори да се случват чудеса, ние вървим извън Христос, защото само Този Христос, който Писанията описват, ни спасява от духовната тъмнина. Доктриналните проблеми на Бетел са твърде многобройни, за да бъдат разгледани в една статия, а и не е необходимо да се обръща внимание на всеки елемент от дадена неправилна постройка – достатъчно е да се удари основата така, че всичко, изградено над нея, да падне от само себе си. Моето проглеждане за вредата от Бетел се случи именно по този начин – изведнъж – с гръм и трясък. Когато светлината осветява тъмнината, винаги се случва така.
Преди няколко години Бог направи така, че Библията зае място, което дотогава не бе имала в духовния ми живот. Покрай един от проектите, с който се бях захванала, прочетох целия Нов завет от кора до кора за втори път през живота ми – първият беше веднага, след като повярвах. Разликата беше, че вече бях осъзната, посветена християнка, повървяла малко повече по пътя на вярата, а и също така проектът изизкваше съсредоточено вникване във всяка дума, написана в Новия завет. Тогава стана явно за мен, че много от служенията и духовните течения, които до този момент бях считала за добри и полезни за духовния ми растеж, са всъщност вредни – в този период осъзнах, че мнозина, които бях считала за Божии служители, са всъщност класически лъжепророци. Бях потресена от тези мои открития, но когато човек види, че светлината, която е следвал, е всъщност тъмнина, той бърза да се отскубне от нея час по-скоро – това е въпрос на живот и смърт. Тогава бях готова да пусна всичко, но не и Бетел. Поне не все още.
След като светлината на Новия завет дойде в живота ми по този нов начин, аз започнах да посвещавам значително повече време и усилия в изучаване на Библията, в четене на богословски материали и книги, писани от автори, изповядващи класическо християнско богословие, за сметка на новите течения, които преди това следвах. Вече дори не си спомнях кога за последно бях слушала проповед на Бил Джонсън или на Крис Валътън, имайки предвид, че дълги години преди това бях използвала платен абонамент към сайта на Бетел и никога не изпусках нови проповеди или конференции. Фактът е, обаче, че Бетел все още имаше влияние върху мен, но разбрах това едва когато бе „ударена основата“ на зданието на това служение в живота ми. Случи се съвсем неочаквано една вечер, когато бях у дома – нарекла съм това преживяване моето „най-силно и важно освобождение“. Думата „освобождение“ е абсолютно коректна в този случай и сега ще разберете защо.
Четях петата глава от Евангелие от Йоан – спомням си, че търсех нещо конкретно по някакъв повод – когато прочетох следните стихове, в които Исус говори на юдеите:
„Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен, и въпреки това не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.“ (Йоан 5:39-40)
Познавах стих 39 добре, защото той е едни от любимите стихове на Бил Джонсън, пастора на Бетел. Всъщност, това е стихът, на който е изградена цялата доктрина на църква Бетел. Когато го прочетох в онази вечер обаче, беше все едно го прочитам за първи път. Случи се нещо, което мога да опиша само и единствено с думата „освобождение“. Прочитайки стиховете, дойде нещо като светлина върху мен – ярка и осезаема – и тогава нещо, което беше покривало ума ми „се счупи“ и падна от мен. Усещането беше много силно осезаемо. Дойде лекота, свобода и радост – класическо освобождение. Сега мога да потвърдя, че това е била от крепостите, за които свидетелства апостол Павел:
„Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос.“ (2 Коринтяни 10:3-5)
За части от секундата не само се срина цялата доктрина на Бетел, но и беше изобличено влиянието, което Бетел все още имаше в живота ми, въпреки че отдавна не слушах техни проповеди, защото въпреки че вече се бях насочила към това да изучавам Писанията и да се образовам богословски, винаги имаше спирачка в мен – мисли от сорта на „Внимавай с Библията, все пак, да не би да станеш като фарисеите, които са били заслепени от Писанията“. В онази вечер за първи път видях, че Бил Джонсън систематично е злоупотребявал с този стих, тълкувайки го не само погрешно, а даже по начин, обратен на неговото същинско значение, което става явно, ако четем всяка дума от стихове 39 и 40, без да пропускаме нищо. Бил Джонсън, за съжаление, пропуска части от тези стихове, като ги перифразира и тълкува ето така:
„Исус казва: „Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот… не искате да дойдете при Мене, за да имате живот“. Фарисеите не са познали Исус като Месия, защото са изследвали Писанията – техният Бог са били Писанията. Ако не внимаваме с Писанията, можем до такава степен да се вглъбим в тях, както юдеите по онова време, че те да ни заслепят за Христос.“
Чувала съм това тълкувание на този стих толкова много пъти, че мога дам списък с още множество Библейски препратки, отново изкривени или извадени извън контекст, с които Бил и другите защитават това учение. Ето два основни стиха, които те използват, заедно с Йоан 5:39-40:
„…буквата убива, а духът оживотворява.“ (2 Коринтяни 3:6)
„Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и живот.“ (Йоан 6:63)
Тълкуванието на Бил Джонсън на Йоан 5:39-40 е абсолютно погрешно! Тези стихове не само, че не показват, че Писанията могат да ни попречат да познаем Христос, а даже напротив – Исус посочва, че Писанията свидетелстват за Него. Юдеите не идват при Него, за да имат живот, защото отказват да го направят, а не защото Писанията са ги заслепили:
„и те [Писанията] са, които свидетелстват за Мен, и въпреки това [въпреки изследването на Писанията] не искате да дойдете при Мене…“
Исус е очаквал да Го разпознаят според Писанията и изразява Своето негодувание, че юдеите отказват да Го признаят за Месия, въпреки че Писанията красноречиво показват, че Той е именно Този, за когото се свидетелства в целия Стар завет. В Новия завет има над 40 места, в които се казва, че дадено събитие се случва в живота на Исус, за да се изпълнят Писанията – думите на пророците, записани в книгите от Стария завет, които говорят за идващия Месия. Всъщност само Писанията са абсолютното и неоспоримо обективно доказателство, че именно Йешуа бен Йосиф, роден във Витлеем от девицата Мария, израстнал в Назарет, служил във всички градове и области на Израил, разпънат на кръст при Пилат Понтийски и чийто гроб е намерен празен на третия ден след смъртта Му, е обещаният Месия – Спасителят на света. Затова четем, че и Павел (Деяния 17:2-3) и Аполос (Деяния 18:28) доказват на юдеите от Писанията, че Исус е Христос, обещаният Месия. Поради факта, че Исус изпълнява всички пророчества за живота и смъртта Си от Писанията, имаме причина да вярваме, че обяснението за празния гроб в Старозаветните Писания, е също толкова акуратно, колкото и другите пророчества за Христос – Той е възкръснал от смъртта. Не Писанията възпират хората от това да познаят Бога, а липсата на вяра в Писанията – това се свидетелства само няколко стиха по-надолу от въпросния стих, който Бил Джонсън изкривява:
„Защото ако вярвахте на Моисей, щяхте да повярвате и на Мене; понеже той за Мене писа. Но ако не вярвате на неговите Писания, как ще повярвате на Моите думи?“ (Йоан 5:46-47)
В Лука четем още:
„Ако не слушат Моисей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.“ (Лука 16:31)
Този стих отново показва, че причината юдеите да отхвърлят Исус не е липсата на доказателства за Него от Моисей и пророците, а нежеланието им да признаят истинността на Писанията относно кой е Христос. Това е и причината, поради която Христовото възкресение не ги обръща към Бога – не защото няма доказателства за него, както от Писанията, така и от очевидци, а защото те не желаят да се подчинят на Неговата власт.
Защо Бил Джонсън изкривява тези стихове – не само тези, но и други подобни? Причината е проста: той защитава определена доктрина и се опитва да направи така, че Писанията да паснат на неговото учение, защото все още християните се вълнуват от това дали дадено учение е библейски издържано. Доктрината на Бил може да бъде синтезирана с няколко изречения:
Трябва да дойде съживление. Съживление е когато Господ се прояви със сила – чудеса, знамения, изливане на Святия Дух върху множествата. Ако Бог не се проявява по този начин в дадено събрание, значи Той не е там. Трябва да държим фокуса си върху съживлението и, ако не се откажем, то ще дойде. Всичко друго е второстепенно.
Бил Джонсън е искрен и има най-добри намерения за църквата, но всички знаем, че добрите намерения невинаги водят в правилната посока. Аз вярвам, че той е искрено заблуден относно кое в християнството е най-важно и кое е второстепенно, като, за съжаление, той избира да постави Писанията в категория „второстепенно“, а те са и винаги ще бъдат най-важни за спасителната християнска вяра.
Реформацията на Лутер е съпроводена от пет лозунга, които синтезират елементите на вярата, която може да спаси човека: Sola scriptura(„само Писанията“), Sola fide („само чрез вяра“), Sola gratia („само по благодат“), Solo Christo („само чрез Христос“), Soli Deo gloria („само на Бога слава“). Най-важният от тях обаче е Sola scriptura, който гласи, че само Писанията са върховен авторитет що се отнася до въпроси, касаещи вярата, защото от Писанията реформаторите извличат другите четири лозунга на благовестието за спасение чрез вяра, по благодат, чрез Христос, за слава Бога. Затова най-печелившата стратегия на дявола е била, е и винаги ще бъде да държи Божия народ невеж относно Писанията. Аз съм писала също за това, че само познаването на Писанията може да ни предпази от лъжепророците, да ни задържи в Правата вяра и да ни разкрие как да живеем в покорство Божиите заповеди да обичаме Бога и ближния.
Както вече казах, покрай служението на църква Бетел бях „запалена“ за пророческото служение, затова съм благодарна за това служение – за това, че са били верни да търсят Бога за дарбите и поради тяхната вярност аз и други като мен сме били благословени. Но светлината от едната страна на Пътя – дарбите и проявленията – не може да компенсира липсата на светлина от другата страна на Пътя – доктриналната акуратност от словото. Затова на никого не мога с чисто сърце да препоръчам служението на Бил Джонсън, на църква Бетел, както и техни приближени – поне не на този етап от тяхното развитие.
Дълго време отлагах написването на тази статия, защото си спомням много добре какво беше моето отношение към всеки, който поставяше под въпрос дали служението на Бетел е „от Бога“. (Дори този начин на мислене е неправилен – дали някой е „от Бога“ или „не е от Бога“ – на земята има само ЕДНО нещо, което е винаги, без изключение, непрестанно и постоянно „от Бога“ и то е словото: всички думи между „В началото Бог създаде“ до „Благодатта на Господ Исус Христос да бъде със светиите. Амин.“ Когато сме в словото, сме в Бога; когато не сме – не сме. (Йоан 15:7-10) Мисленето в това движение е следното – ако някой не разпознава, че Бил, Бетел и другите от това течение са „от Бога“, значи този човек е заблуден от дявола. Ако задаваш въпроси относно доктрината на Бил, че Бог е „добър“ – не добър в библейски смисъл – разкритата Божия добрина, а добър според разбирането на Бил – значи не си познал все още Божията добрина. Тези хора няма да те намразят или да те злословят – те искрено ще ти съчувстват и ще се молят за теб да ти се отворят очите. Ако задаваш въпроси относно доктриналната акуратност на нещо в Бетел, значи си угнетяван от религиозен дух, който те насочва да се противиш на проявленията на Духа и да станеш като книжниците и фарисеите – отново искрено ще ти съчувстват и ще се молят за теб да бъдеш освободен от този дух. Всичко това произтича от едно и също вярване: „Бил, Бетел и всички в това течение са „от Бога“ – те са прави относно вярата и тяхното тълкувание на Писанията е безпогрешно.“ Такова е било вярването и в църквата преди Реформацията – „водачите на църквата са винаги прави – те тълкуват Писанията, а другите просто не ги разбират“. Както казах, вечната битка е битката за словото – църквата да чете, да разбира, да вниква, да следва и да се покорява на словото. Всичко друго е второстепенно.
Понеже Бог знае точно как да говори така, че да Го разбираме, както и чрез кого и в кое време да проговори, знаейки, че написването на една такава статия може да ме постави в графа „религиозна, противяща се на проявленията на Духа“ в ума на почитателите на Бетел, той избра да ме насърчи да напиша тази статия чрез свръхестествено проявление на Божия Дух. На 11/11/2020, се свърза с мен една приятелка – духовен човек с проявена пророческа дарба – с която не се бяхме чували нито виждали сигурно повече от година, и ми каза, че ме е сънувала и е убедена, че Бог е говорил. В съня ѝ аз съм ѝ говорила за конкретен стих от Новия завет, като с категоричност съм ѝ казвала колко се разстройвам, когато стих се изважда извън контекст! Обади ми се да ме насърчи да продължавам да бъда смела и категорична, независимо какво ще ми коства това. Когато ѝ разказах, че от месеци се двоумя дали е дошло времето да напиша тази статия и че става дума за един конкретен стих – Йоан 5:39 – тя беше много насърчена. Бог е жив. Той говори на църквата Си днес и то по съвършен начин. Само Той можеше да направи така, че да дойде посланието да напиша статията за Бетел чрез пророческа дарба – за да насърчи и мен, и другите, които ще четат тази статия – това че има злоупотреби и изкривявания в служения, които наблягат по неправилен начин на дарбите, не означава, че самите дарби са нещо вредно или че всеки, който оперира в дарбите, има доктринален проблем. Затова, братя и сестри, нека да дерзаем в копнеенето за дарбите, особено за дарбата да пророкуваме (1 Коринтяни 14:1), но нека никога да не забравяме коя е основата на нашата християнска вяра – Божието вдъхновено, съвършено, способно да ни освети и укрепи, Писано слово.
„Твой слуга съм аз; вразуми ме,
за да познавам Твоите свидетелства.“ (Псалм 119:125)
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.