Нуждата на Църквата в настоящия час – картина от сънища
by Анисия
„Аз ще разтърся градове и нации!”. Тези думи чух на 12 декември 2019 г., когато заспивах. Тогава въобще нямах представа какво ще се случи. Помислих, че Бог говори за идващото съживление. Сега разбирам, че не само за него е говорил.
И въпреки случващото се през последните 2 месеца, погледът на Татко винаги е бил върху Църквата, защото тя е тази, която носи Неговия живот в себе си и е посланик на Спасението Му.
Това послание е картина, нарисувана от отделни сънища, които съм имала в последните 4-5 години. Посочвам годините, за да се проследи динамиката и колко нашият Небесен Баща е загрижен за Невястата на Сина Си. Убедена съм, че към тази картина има още елементи, които трябва да се добавят, и те са дадени на други части в Тялото.
В продължение на последните 3-4 години Бог предупреждава, че църквата Му не е адекватна на времето, заспала е, дори директно казва, че Вярата е мъртва, а хора, издигнати в позиции на авторитет, убиват, абортират неродени служения. Посочва ми, че църквата се нуждае от дълбока духовна промяна.
В последно време врагът има и нова тактика – той не идва директно срещу Божиите хора, а се интегрира между тях. Пример за това е послание, което малкият ми син получи в сън през декември 2018 година.
Сънувал, че разглеждал християнско списание. Докато разлиствал, видял, че има залепнали страници -от 36-та се отивало на 39 страница. Разделил двете страници и вътре, между тях, видял поставени сатанистки символи – пречупен кръст (свастика), обърнат кръст, пентаграм.
През февруари 2019 година отново имах сън за Църквата. Преди събуждане, на финала на съня, чух думите: „Времето свърши. Вие сте във война! Няма повече благодатно време за мир!”
Сънят беше като кадър, изваден от Втората световна война – взривове, огън, пожари, хвърчащи отломки от стени, паднала мазилка, поставени капани за смърт. Нямаше миг спокойствие, всичко се развиваше на скоростни обороти. 7-8 души бяхме гонени непрекъснато и нашата задача беше да спасим жена и нейните синове, врагът искаше техния живот. Знаех, че преследвачите ни бяха много хладнокръвни, организирани, отмъстителни, последователни, решени да убият тази жена и домочадието ѝ. В съня имаше толкова много омраза към нас и ненавист… В една от сцените, докато се съвещавахме какви действия да предприемем, за да опазим живота ѝ, на стената в стаята се появи надпис-послание към жената (както пишещата ръка от Данаил): „Шансът ти за живот е 0%. Ще те убием на 100%, ще те унищожим, ти няма да живееш.” (Не знам защо посланието беше дадено и в проценти.)
Разбрахме, че нашето местонахождение се знаеше от преследвачите ни във всеки един момент.
В този сън много ясно беше предупреждението: „Мирът се вдига от земята, във война сте, целта е пълното ви унищожение. Така че времето да се играе на християнски клубове свърши. Вие сте в битка и битката е за живота ви!”
И още един детайл от мой сън ще споделя, в който много ясно беше показано какво ни липсва днес – страхът от Бога, както Писанието го определя.
През юни 2019 година сънувах, че съм в зала, в която имах знание, че са се провеждали семинари за Бога. Разбрах, че последните са били посветени на величието, мощта и СТРАХА от Бога. Разбрах и това, че докато са вървели семинарите, на това място е дошъл толкова много страх от Бога, направо се е материализирал, и слушащите в ужас са бягали и са търсели да се крият под маси, столове, зад колони в залата… Помислих си: „И аз имам нужда от такъв семинар, църквата има нужда от него.”
Септември 2019 година отново сънувах църква в огромна зала. Не конкретна църква – в съня си знаех, че е цялата църква. Знаех още, че тя трябва да мине на ново духовно ниво, но във всеки един от нас имаше израстък вътре в тялото – той се намираше в центъра на гърдите ни и пречеше тази трансформация да се случи.
Тогава отидох при баща ми, който имаше план и той ми обясни как ще се извърши промяната. На всеки човек се даде метален съд с течност, която да изпие. След изпиването всеки щеше да изпадне в дълбок сън. След като заспим, първият ми пастор трябваше да мине и много бързо да направи операцията на всеки, за да извади израстъка от гърдите, а след като затвори раната, хората щяха да се събудят
Много важно беше, каза баща ми, преди да заспи всеки един да държи в дланта си лист, на който да е написано неговото име. Важно беше при събуждането тази бележка да е във всяка ръка – един вид като знак за разпознаване. Разбрах и това, че моята задача е да мина от група на група, от човек на човек, за да разясня плана на баща ми – давах инструкциите, които татко ми беше дал, какво трябва да се случи, насърчавах хората да не се страхуват. Успокоявах ги, че всичко ще е наред. Обяснявах им, че е много, много важно да държат здраво листа с името. В края на съня ми църквата вече беше започнала да пие течността и да заспива, за да бъде изчистена. Знаех, че трябва да побързам, за да се включа и аз.
Но основният акцент беше – църквата не можеше да мине на ново духовно ниво заради този израстък! Заспиването и операцията бяха единственият начин да се случи промяната и това беше планът на баща ми.
По повод последния сън ще дам част от тълкуването на наш брат в Господа – Рангел Младенов, завършил богословие във ВЕБИ и история в Нов български университет.
„В Писанията именно при дълбок сън Бог правеше ключови промени за хората си – Адам заспа дълбок сън и Бог извади ребро от него, за да създаде Ева. В Битие 15:12 се казва, че „дълбок сън нападна Аврама“, след което Господ му каза едно от най-удивителните предупреждения в СЗ, а именно, че Неговият народ ще бъдат роби 400 години в Египет, но Бог ще ги освободи. След съня се случва НАЙ-ВАЖНОТО нещо в СЗ – завета на Бог с Авраам. Явно изразът „дълбок сън нападна“ показва, че това не беше естествено заспиване, а Господ го предизвика. Когато Бог прави нещо „голямо“, Той дава и дълбок сън, както и в Битие 2:21.
Относно „израстъка вътре в тялото“ – в еврейската култура (и в Писанията) думата за сърце (леб, לֵב – H3820) и душа (нефеш, נֶפֶשׁ – H5315) са синоними. Дори нещо повече – думата за дух (руах, רוּחַ – H7307) и за душа (нефеш) са синоними. Тоест, сърце, душа и дух са едно и също нещо и често са използвани като синонимен паралелизъм.
В гърдите на човека (т.е. там, където е сърцето, душата, а следователно и духа му) е забит някакъв кол, израстък. Сърце, дух и душа са онези неща, с които ние възприемаме Бога, т.е. нашето богословие се намира в тях. Богословието ни (начина, по който вярваме) не е в нашите глави, а дълбоко в нас, в сърцето ни (ср. Римляни 10:9). В Осия 13:8 е използвана еврейската дума леб (לֵב – H3820), преведена като „сърце“, но в някои преводи (напр. в RSV и Верен 2002) тя е преведена като „гърди“.
Павел цитира Исая и казва: „Защото затлъстя сърцето на тия люде, и ушите им натегнаха, и очите си затвориха, да не би да гледат с очите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат та да ги изцеля“ (Деяния 28:27). С други думи – сърцето на човек е това, което възприема (или не!) Бога. И ако има нещо забито там, това значи, че вярата ни е засегната. За последния един месец, където имам възможност казвам, че според мен най-сериозното нещо, което църквата ще претърпи от сегашната ситуация, е крах (криза) в нашето богословие. Не обаче онова, което е в учебниците или от амвона, а личната вяра (наричам тази вяра „богословие“) – именно с последиците в нашата вяра се налага да се справяме в момента. Само ще кажа, че нашата вяра, начина, по който сме възприемали Бога, църквата, живота, взаимоотношенията, настоящето, бъдещето – ще се промени.
В Писанията „гърдите“ символизират привързаност (освен, разбира се, плодородие, грижа, изобилие, богатство – евр. шад, שַׁד – H7699). В НЗ удрянето в гърдите е израз на скръб (ср. Лука 18:13). Не е ли време на скръб днес? Мнозина са толкова уплашени, че губят дори фокуса си. Не ни ли удариха тези събития именно и чрез скръб?
В Йоан 13:23, 25 обаче, „гърдите“ (облягането на гърдите) символизират привързаност. Смятам, че взаимоотношенията между вярващите днес са подложени на изпитание. Смятам, че ако има урок в ситуацията днес, то той е, че трябва да преосмислим и преоценим нашите взаимоотношения [в НЗ думата койнония (κοινωνία – G2842), която често използваме в смисъл на „общение“ има и значение на „помощ, подкрепа, споделяне, благотворителност“] – тоест ситуацията днес показва колко дълбоко са наранени всички тези аспекти от нашите взаимоотношения.
С други думи израстъкът (прободените гърди) не показват ли, че привързаността, единството и любовта всъщност са наранени? И както казах, след като гърди, сърце и душа/дух са синоними, не показва ли това, че най-важната част от човешкото съществуване е наранено? Случайно ли казва Павел, че трябва да предпазваме гърдите си (ср. Ефесяни 6:14)?
Павел използва тук думата δικαιοσύνη (правда), която според Strong’s (G1343) означава и „учението относно начина, по който човек може да постигне състояние, одобрено от Бога“ или „чистота на живота, правота, коректност на мисленето“. Тоест, не показва ли това, че понеже начинът ни на живот не е съвсем наред (това включва всичко, споменато по-горе), ние се нуждаем да пазим гърдите си (сърцето, духа, душата) постоянно?”
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.