Три вида изповеди
by Валери
Темата за ролята и значението на изповедта (категорията включва всички думи, които изговаряме в ежедневието си, а не само тези, свързани със специфичен религиозен ритуал) в християнския живот е една от най-широко дискутираните в църковния свят през последните няколко десетилетия.
И с право! Ако Исус казва, че чрез думите си ще бъдем или оправдани, или осъдени (Матей 12:37), жизненоважно е да разберем какво точно Той има предвид! Както и с всяка друга значима тема, така и с тази, разбиранията са разхвърляни из целия спектър.
В единия му край са мненията, че с думите си ти можеш „да извикваш в съществуване нови светове”, докато в другия намираме хора, които са превърнали празнословието в изкуство. Разбира се, има и множество междинни варианти.
На много места Библията говори за изключителната важност на правилната употреба на езика. Повече информация за това може да откриете в статията ми „Защо думите ни са от изключително значение?” част първа и част втора.
Преди да разгледаме някои от формите на изповедта, нека първо да погледнем библейската ѝ дефиниция. Основната гръцка дума за „изповед”, използвана в Новия завет, е ὁμολογέω („омологео”), която буквално означава „да кажеш същото, да се съгласиш”. Библейската изповед означава „да кажеш в пълно съгласие това, което Бог казва” относно Себе Си, относно теб и относно което и да било друго нещо.
За целите на настоящата статия ще разделим изповедите в три основни вида:
1. Това, което казваш за и на Бог.
2. Това, което казваш за и на себе си.
3. Това, което казваш за и на дявола, и на нещата (демони, болести, страх и т.н.), чрез които той се опитва да те възпре да не извършиш Божията воля за твоя живот.
Нека хвърлим бърз поглед върху всяка една от тези категории.
1. Това, което казваш за и на Бог
Убеждението на Святия Дух за грях, праведност и съд (Йоан 16:8) е това, което инициира в теб желанието за спасение. Духът говори на сърцето ти, като поставя в него мисли на покаяние, които, изречени с вяра в заместителната жертва на Христос и придружени от решение да Му предадеш безусловно живота си, отварят за теб вратата на спасението.
„Вземете със себе си ДУМИ и се върнете при Господа” (Осия 14:2)
„А правдата, която е чрез вяра, ГОВОРИ така: „Да не КАЖЕШ в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, т. е. да свали Христос?, или: „Кой ще слезе в бездната, т. е. да въздигне Христос от мъртвите? Но какво КАЗВА тя? Казва, че „СЛОВОТО е близо до тебе, в УСТАТА ти и в сърцето ти“, т. е. СЛОВОТО на вярата, което ПРОПОВЯДВАМЕ. Защото ако ИЗПОВЯДАШ с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с УСТА прави ИЗПОВЕД и се спасява.” (Римляни 10:6-10)
Същият базисен модел (вяра и изповед) е механизмът, чрез който усвояваме в живота си характера на Бог и Неговите благословения. Между другото самата дума „благословение”, както в българския, така и в новозаветния гръцки език, означава „изговорено върху/за теб добро”. За да ги приемеш, ти трябва да се съгласиш (да изповядаш, да кажеш същото) с вече изговореното добро от Бог.
Нивото на твоето познание на Бог е пропорционално на нивото на твоята изповед относно това, кой е Той в твоя живот.
2. Това, което казваш за и на себе си
Вътрешният ти диалог е най-интензивният разговор, в който някога ще бъдеш участник. Ти говориш със себе си повече, отколкото с който и да е друг човек. Така че, ако искаш да имаш разговор с интелигентно същество, започни да обновяваш ума си съобразно инструкцията, записана в Римляни 12:2. Един от най-ефективните начини да направиш това е да размишляваш на глас върху Божието Слово, като го изповядаш за себе си, т.е. да се стремиш да видиш себе си през очите на Бог. Изговаряйки Неговата воля за теб, ти насочваш кораба на твоя живот в правилната посока.
„Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло. Ето, ние слагаме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло. Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и са тласкани от силните ветрове, пак с едно мъничко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.” (Яков 3:2-4)
3. Това, което казваш за и на дявола и нещата (демони, болести, страх и т.н.), чрез които той се опитва да те възпре да не извършиш Божията воля за твоя живот
Информация относно този аспект на изповедта може да намерите в статията ми „Как да местим планини, без те да се „притурят“ и да затрупват овчари?”
Както винаги искам да те окуража да продължиш да разсъждаваш върху изложените истини, като уповаваш на Бог да разшири разбирането ти в тази област.
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.