Обичаш ли Бога? (7) – Кой „Христос“?
by Лина
В предишната статия посочихме, че словото, което ни е поверено, трябва да бъде христоцентрично. Обаче, дори приемането на христоцентризма като основен принцип на разбиране и проповядване на словото не е достатъчно, за да можем да живеем в покорство на най-важните две заповеди – обичането на Бога и обичането на ближния. Причината за това е, че както сред християните има много неправилни разбирания за посоката и центъра на „словото“, така има неправилни разбирания за Личността на Христос. Христос е правил много различни неща по време на земния Си живот – кое от тях е най-важното и съответно върху кое трябва да бъде фокусирано „христоцентричното“ отношение към словото?
Статиите „Каква е целта на вярата ни?“ и „Коя е „правата вяра“?“ са посветени на детайлно изучаване на Христовата вяра, а статията „Лъжеслужители, облечени в истина“ представлява задълбочен анализ на темата за лъжепророците, затова тук няма да навлизам в детайли относно как да разпознем Божия път от фалшивите заместители. Тук ще посоча основния принцип, който отсява истинския Христос от другите, които претендират за Неговото място в умовете, сърцата и животите на християните.
Личността на Христос е неделима от Неговото учение. Те са свързани до такава степен, че Христос поставя равенство между отхвърлянето на думите Му и отхвърлянето на Него Самия:
„Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.“ (Йоан 12:48)
Съответно онези, които приемат Христос, слушат учението Му и го изпълняват (Лука 6:47-48). Той идентифицира Своите последователи именно чрез техния отклик към Неговите думи:
„Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот;“ (Йоан 10:27-28)
„Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“ (Йоан 8:31)
Христос посочва абсурда в това човек да Го нарича „Господар“, без да следва учението Му:
„…защо Ме призовавате: Господи, Господи!, а не вършите това, което казвам?“ (Лука 6:46)
Исус посочва Небесния Баща като Източника на Неговото учение:
„Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.“ (Йоан 7:16)
„Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.“ (Йоан 8:26)
„…Аз не говорих от Себе Си; но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря. …това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец“ (Йоан 12:49-50)
Христос посочва, че Неговото отношение към учението, предадено Му от Небесния Баща, е всъщност признакът, че Той познава Бащата и причината Бащата да благоволява в Сина:
„Аз Го познавам и пазя словото Му.“ (Йоан 8:55)
„…от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря. И Този, Който ме е пратил, е с Мене; не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно.“ (Йоан 8:28-29)
Виждаме подобна базисна връзка между Святия Дух и Христовото учение още по време на земното служение на Исус:
„Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и живот.“ (Йоан 6:63)
„Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот…“ (Йоан 6:68)
Святият Дух заема позиция спрямо Христовото учение след възкресението Му, каквато Христос е заемал спрямо учението на Бащата:
„А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори…“ (Йоан 16:13)
И отношението на Духа към Христовото учение ще свидетелства за Неговото взаимоотношение с Христос, както отношението на Христос към Бащиното учение свидетелства за тяхната връзка:
„Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.“ (Йоан 16:14)
Виждаме, че начинът, по който Личностите от Троицата избират да се обвържат помежду Си в Тяхната мисия сред хората, е чрез учението, което Христос приема от Бащата и което Духът взима от Христос и известява на нас. Важно е да се подчертае, че тук става дума за едно и също учение, затова и Христос, когато говори за делото на Духа, добавя:
„Всичко, което има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява.“ (Йоан 16:15)
А апостол Йоан, пишейки в периода, в който Христовото учение вече се разпространява под водителството на Святия Дух, казва:
„Ако остане у вас това, което сте чули отначало, то и вие ще пребъдете в Сина и в Отца.“ (1 Йоаново 2:24)
Затова дори да приемем идеята, че в момента живеем в „епохата на Святия Дух“, тази епоха не носи със себе си различно учение от вече изложеното от Господ Исус Христос, което Той, от Своя страна, приема от Бащата. Именно в контекста на подобни заблуди апостол Павел предупреждава:
„…ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, Когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели…“ (2 Коринтяни 11:4)
Тук отново виждаме пълния унисон между Исус, Духа и учението на Христос.
В много християнски среди се употребява термина „помазание“, чрез който се описва силата за свръхестествени проявления като изцеления и други подобни чудеса. Но в Новия Завет помазанието е описано преди всичко в контекста на действието му спрямо нашата връзка с Христос и нашето постоянство в Неговото учение:
„…помазанието, което приехте от Него, остава във вас и нямате нужда да ви учи някой; затова, както неговото помазание ви учи за всичко и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите.“ (1 Йоаново 2:27)
Затова, в контекста на предпазване от лъжеучители, ни е казано:
„Дечица, последно време е… и понеже сега има много антихристи… А вие сте помазани от Святия и знаете всичко.“ (1 Йоаново 2:18; 20)
Съответно, както посочва статията „Как да разпознаем Святия Дух“, за да можем да идентифицираме действието на дадено духовно влияние като действие „на Святия Дух“, ние преди всичко трябва да си зададем въпроса дали този дух насочва вниманието на хората към Исус Христос, Който, както показахме, е неделим от Своето учение. Затова, фокусът ни не трябва никога да бъде върху чудесата, знаменията и външните проявления на сила – трябва да търсим Христос и да се ослушваме за Неговия глас, т.е. Неговото учение.
В следващата статия ще видим по какъв начин отношението ни към Христовото учение изразява любовта ни към Него.
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.