Трите мерила на последното време (3) – Как да напреднем в познаване на Бога?

Трите мерила на последното време (3) – Как да напреднем в познаване на Бога?
от

В предната част посочихме, че единственото библейски обосновано тълкувание за символа на маслото в притчата за девиците в Матей 25гл. е, че то е преобраз за познаването на Бога, към което ще насочим вниманието си в тази статия.

Как можем да израстваме в богопознание? Първо и най-важно е отношението на сърцето ни. Ако подхождаме към взаимоотношението ни с Бог като към едно от многото неща в живота ни, ние никога няма да Го познаем истински. Но ако в сърцето сме твърдо решени, че това ще е най-важното нещо в живота ни – най-висшата цел, за която сме готови да жертваме всичко – тогава то става възможно за нас (Матей 10:37-39; Лука 14:26). От това решение зависи способността ни да се преборим с главното нещо, което пречи на богопознанието – нашата плът (Галатяни 5:17-22). Ако преборим плътта, другите две пречки на това да познаем Бога – светът и дяволът – няма да имат власт над нас.

Плътта мрази Бога. Тя никога няма да Го заобича, нито някога ще престане да ни пречи да Го познаем, докато един ден не бъдем облечени с духовните ни тела (1 Коринтяни 15:53-54). Това е причината апостол Павел да използва този радикален преобраз „уморявам тялото си и го поробвам“ (1 Коринтяни 9:27). Той е нямал илюзии относно плътта си – знаел е, че или плътта му ще бъде негов роб, или той ще бъде роб на плътта си – средно положение няма. Телесните ни части могат да имат само две функции – или да бъдат „оръдия на правдата“, или „оръдия на неправдата“ (Римляни 6:13). Колкото повече човек израства духовно, толкова по-лесно става за него да преборва плътта си, но това не е, защото плътта е претърпяла подобрение. Напротив –  казано ни е, че плътта става все по-покварена (стих).

За да преборим плътта, са нужни две неща: 1) да не сеем в плътта и 2) да сеем в Духа; защото „…който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот“ (Галатяни 6:8). Както вече казахме, богопознанието е дефиницията за „вечен живот“, затова от нашето отношение към битката ни с плътта зависи степента, до която ще познаем Бога. Човек сее в плътта, когато живее в грях или морален компромис, или когато угажда на плътското за сметка на духовното.

Последната категория – сеене в плътта, е най-сложна за преборване и, за съжаление, тя става още по-сложна за съвременните християни поради множеството лъжеучения, навлезли в църквата през 20 и 21 век, които заместват традиционните вярвания и учения относно борбата с плътската природа. Сред тях са евангелието на просперитета; теорията „веднъж спасен, завинаги спасен“; учението за хиперблагодатта и производните му полу-нюейджърски учения, които не само отричат, че християнин може да бъде повлиян от демони, но дори твърдят, че грехът е „илюзия“ и че веднъж изповядал ли си Христос, ти вече си съвършен и е въпрос на възприятие дали живееш така, или не.

Всяко едно от тези лъжеучения иска да извини определен плътски порок: хиперпросперитетът извинява сребролюбието; „веднъж спасен, завинаги спасен“ извинява моралното нехайство и „малките“ компромиси; хиперблагодатта и „християнският“ ню ейдж са учения, които търсят „пряк път“ към Бога – път, по който на човек да му бъде спестена уморителната битка с плътта, а коренът им е ленивост и желание за духовни придобивки без съпътстващите ги неудобства и жертви.

Затова търсене и съобразяване с корените на вярата е от жизненоважно значение за съвременния християнин: Какво са вярвали апостолите? А техните ученици? Как са живели? Освен традиционният библейски тест, който прилагаме към дадено поучение, събрание или християнско течение, можем да си зададен следните въпроси: „Как би оценил апостол Павел тази проповед?“, „Как биха се чувствали ранните християни в тази църква?“, „Исус би ли подкрепил това християнско течение?“ Ако отговорът на тези въпроси е „не“, тогава, колкото и да ви харесва даден проповедник, колкото и добре да се чувствате от дадено послание, колкото и вълнуващи духовни преживявания да предлага дадено течение, те по никакъв начин не спомагат за вашия духовен растеж, чиято цел и фокус би трябвало да е богопознанието. Няма друг път към познаването на Бога, освен човек да умре за себе си – да каже „не“ на греховната плът и „да“ на Божия Дух. Всички други методи, пътища и начини, обещаващи богопознание, са ходене по широкия път, който води към погибел (Матей 7:13).

Вендъж човек разпознае ли богопознанието като най-висшата цел на живота след приемането на Христос за Спасител, веднъж реши ли да посвети живота си на тази цел и поеме ли по този път, съвсем естествено е Бог да започне да му говори практично за живота на земята. От това място Бог започва да дава инструкции относно дарби, призив, служение и практичен начин на живот спрямо другите хора. Именно това са областите, в които намираме другите две мерила, според които Господ ще съди християните, които са разкрити в следващите две притчи в Матей 25.

В следващата част от поредицата ще обърнем вниманието си към втората притча на Господ Исус.


Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.

Сподели в