Израстване в Бога и истинската победа над врага (16) – Дяволът и неговите стратегии

Израстване в Бога и истинската победа над врага (16) – Дяволът и неговите стратегии
от

В предната статия изучавахме в по-голяма дълбочина борбата с плътските страсти, като ги разглеждахме в контекста на Христовата победа и цената, която понякога се налага да платим, за да останем верни на призива ни към христоподобие. В тази статия ще разгледаме дявола като третия основен враг на израстването ни в Бога, както и естеството на неговото действие и подхода му към различните християни.

Ако, според думите на Шарл Бодлер, най-голямата заблуда на дявола към света е да го убеди, че той не съществува, можем да кажем, че най-голямата заблуда на дявола към църквата относно него самия касае начините, по които той действа против нас. Това е причината, поради която едни вярващи прекарват по-голямата си част от християнския живот в непрестанна духовна „битка“ с дявола, а други живеят все едно дяволът не е никакъв фактор в живота им. Общото между тези две крайности е, че те са ръководени от вярвания относно дейността на дявола срещу църквата, които нямат библейска основа. Статията „Митове от демони за демони“ посочва някои от крайностите, до които може да се стигне, ако разбиранията ни за духовния свят не са в съответствие с Писанията.

В Новия Завет ясно виждаме, че дейността на дявола е тайна и скрита – говори се за неговите „хитрости“ (Ефесяни 6:11) и неговите „замисли“ (2 Коринтяни 2:11) – затова знанието за неговата дейност е описано като голяма придобивка (2 Коринтяни 2:11). В статията „Идентичност“ посочваме, че най-голямата цел на дявола е да попречи на християните да разберат, приемат и заживеят в своята идентичност в Бога, която приемаме даром чрез вяра в жертвата на Христос. Той преследва тази цел по различен начин с различни хора, в зависимост от тяхната духовна зрялост и познания.

Уместно е да поясним, че за разлика от Бога, дяволът не е всеприсъстващ, затова той не може лично да противостои на всеки християнин на земята. Съответно, когато говорим за „дявола“ или „врага“ в следните пасажи, нямаме предвид задължително Сатана, а по-скоро различните демонични личности, които са назначени от него, да се съпротивляват на духовното израстване на всеки един християнин поотделно.

Християни, които съзнателно обръщат гръб на Бога, като продължават да живеят живот в грях и угаждане на плътта, не са обект на интерес за дявола, защото те не представляват никаква заплаха за него. Апостол Павел пише за такива християни, че те живи са умрели (1 Тимотей 5:6), защото плътският живот води до смърт (Римляни 8:13). За да поддържа такива християни под контрол, за дявола е предостатъчно да ги впримчи в някое от лъжеученията, които успокояват плътския християнин, че независимо как живее на земята, той ще бъде одобрен от Бога. Най-популярните от тези учения са описани в статиите „Що е хиперблагодат и има ли тя почва у нас?“, „Безусловна любов?“ и „Веднъж спасен, завинаги спасен?“. Ако тези християни успеят да разпознаят заблудата, в която са били впримчени и обърнат гръб на греха, независимо какво им коства това (Евреи 12:4), едва тогава дяволът ще трябва да започне да посвещава повече от своите ресурси към тях, с цел да се опита да възпре тяхното освещение.

Други той впримчва в капана на мъртвата религия и фалшивото смирение, като фокусира тези хора върху техните собствени дела и заслуги и им посочва, че заради техните слабости те не заслужават близост с Бога, камо ли да живеят като Негови деца. Иронията е, че именно близостта с Бога, която получаваме даром чрез вяра в Този, който Единствен заслужава достъп до Бога, може да ни избави от нашите слабости и грехове!

Онези, които са схванали и приели жертвата на Исус за достатъчна, за да имат близост с Бога и са възприели, че имат право на определени привилегии като Божии деца, биват хванати в капана на лъжепророците, чрез които врагът предлага свое тълкувание на идеята за нашата идентичност в Христос. Така той се съгласява, че имаме „наследство“, че са ни дадени „обещания“, че сме призвани да бъдем „като Христос“, но предлага свои дефиниции на тези идеи, които са обвързани предимно със земния живот. Повече по темата за лъжеученията можете да прочетете в статията „Лъжеслужителите, обечени в истина“.

Други, които са разпознали, че идентичността ни в Христос е свързана с нашето подобие на Него най-вече като характер, поведение и дух, и които са видели, че Писанията свидетелстват за обещания и наследство, свързани именно с нашето придобиване на христоподобие (2 Петрово 1:3-11), преживяват съвсем друг вид духовна съпротива. Всъщност, дяволът оказва съпротива само на тази група християни, защото само те представляват реална заплаха за него. Тези, които са държани в религия или в лъжеучения, не само, че не са заплаха за дявола, а са потенциално инструменти в неговата ръка, ако се развият в своите вярвания до степен, до която се превърнат в проповедници и учители на едно фалшиво евангелие. В статиите „Каква е целта на вярата ни?“ и „Коя е правата вяра?“ идентифицираме елементите, от които е съставена правата вяра, нейната цел и плодовете на живот, построен на нейните устои.

В следващата статия ще разгледаме в по-голяма дълбочина начините, по които дяволът действа против нас.


Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.

Сподели в