Кредит или дебит?

Истините в тази статия имат потенциала да променят радикално духовния ти живот! Аз правя подобни изявления изключително рядко (въпреки че това е надеждата ми за всяка моя публикация), но тъй като предметът на тази кратка статия е нещо фундаментално за християнската вяра, надявам се очакванията ми да бъдат оправдани.

Божиите хора в Стария Завет (тази категория включваше предимно дванадесетте племена на Израел) постоянно трябваше да бъдат окуражавани чрез пророци, свещеници и книжници да ИМАТ ВЯРА в техния Бог. Ако разгледаме единадесета глава от Посланието до Евреи, ще открием, че въпреки упражнената от тях ВЯРА, те умряха, без да видят обещаното изкупление и възстановяването на общението между Създателя и Неговото създание:

„Всички тези хора умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха от далеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята.” (Евреи 11:13)

Апостол Петър засвидетелства за същата истина:

„За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която беше назначена за вас,  като издирваха кое или какво време посочваше Христовият Дух, който беше в тях, когато предизвестяваше Христовите страдания и идващата след тях слава.  И им се откри, че не за себе си, а за вас служеха те в това, което сега ви бе известено чрез онези, които ви проповядваха благовестието чрез Святия Дух, изпратен от небесата; в което и самите ангели желаят да надникнат.” (1 Петър 1:10-12)

Можем да кажем, че спасението в Стария Завет беше НА КРЕДИТ – ВЯРА в бъдещата „трансакция на вековете”, която щеше да се осъществи на Голгота, и при която Божият Син щеше да понесе греховете на човечеството на кръста (1 Петър 2:23-24, 2 Коринтяни 5:21), така че всеки, който вярва да получи оправдание.

Всички жертви, принесени в покорство към изискванията на Моисеевия Закон, имаха за цел да насочат вниманието на хората към предстоящата жертва на Божия Агнец:

„Защото не е възможно кръв от телета и козли да отмахне грехове. Затова Христос, като влиза в света, казва: Жертва и принос не си поискал, но си Ми приготвил тяло; всеизгаряния и приноси за грях не са Ти угодни. Тогава казах: Ето, дойдох (в свитъка на книгата е писано за Мене) да изпълня Твоята воля, о, Боже.“ Като казва първо: „Жертви и приноси, и всеизгаряния, и приноси за грях не си поискал, нито са Ти угодни“ (които впрочем се принасят според закона), после казва: „Ето, дойдох да изпълня волята Ти.“ Това означава: Той отмахва първото, за да постанови второто.  С тази воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги. И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;  но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога  и оттогава насам чака, докато се положат враговете Му за Негово подножие. Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.” (Евреи 10:4-14)

Поради факта, че духовете на тези старозаветни светии не бяха новородени и Святият Дух не можеше да обитава в сърцата им, на тях трябваше непрестанно да им се повтаря да ИМАТ ВЯРА в Бог, т.е. да Го търсят и познават.

Жертвата на Исус на кръста, последвана  от възможността за всеки, който ВЯРВА в нея, да бъде новороден, промениха радикално нещата:

„А и Святият Дух ни свидетелства за това; защото след като е казал: „Ето завета, който ще сключа с тях след онези дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им“, прибавя: „И греховете им, и беззаконията им няма да помня вече.” (Евреи 10:15-17)

Новозаветната вяра е ВЯРА ВЪВ ВЕЧЕ ОСЪЩЕСТВЕНА ТРАНСАКЦИЯ, т.е. оправданието ни с всички съпътстващи го привилегии са преведени не като КРЕДИТ, а като ДЕБИТ в нашата „духовна сметка”! Не само това, но Бог също ни дава ВЯРАТА („дебитната карта”, за да черпим от нея), Римляни 12:3!

Вярата, която Святият Дух ти даде при новорождението, вдигна планината на греховете ти и я хвърли в морето на забравата! Дългът ти беше погасен напълно – не само главницата (грехът), но и начислените лихви (болестите, болките и всеки вид проклятие)! ТИ НЕ СЕ НУЖДАЕШ ОТ ПО-ГОЛЯМА ВЯРА от първоначално дадената ти, за да се справиш с житейските проблеми. Разбира се, вярата ти може да расте и да се развива (2 Солунци 1:3), но това не значи, че тя не е достатъчна за ситуацията, която срещаш.

Хора използват думите на Исус в две специфични ситуации (Матей 8:5-13, Матей 15:21-28) като мотивация за това да развият ГОЛЯМА ВЯРА. Това, което тези хора пропускат, е фактът, че и двете личности (римският стотник и гръцката майка) в тези ситуации бяха извън завета, който нацията на Израел имаше с Бог и който включваше изцеление. Изискваше се ГОЛЯМА ВЯРА от страна на тези двама езичника да приемат благословението, което беше запазено за евреите.

Слава на Бог, ние християните сме в различна позиция! Първо, в Христос сме направени съпричастни в Завета с обещанията (Ефесяни 2:12-20) и, второ, в Него ВЕЧЕ сме благословени с ВСЯКО духовно благословение (Ефесяни 1:3). В Христос ВСИЧКИ Божии обещания са ДА и АМИН (2 Коринтяни 1:20).
Апостол Петър го казва по следния начин:

„Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила, чрез които се подариха скъпоценните ни и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници в божественото естество, като сте избягали от произлязлото от похотта разложение в света;” (2 Петър 1:3-4)

Ние не трябва да приемаме лъжите на дявола и на нашата плът, че нямаме вяра! Ако си бил новороден, ТИ ИМАШ ЦЯЛАТА ВЯРА, ОТ КОЯТО СЕ НУЖДАЕШ! Това, което се изисква от теб, е да я култивираш според предписанията, цитирани по-долу, и да я използваш!

„поради тази причина положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие, към благоразумието си – себеобуздание, към себеобузданието си – търпение, към търпението си – благочестие, към благочестието си – братолюбие, и към братолюбието си – любов. Защото ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те не допускат да бъдете безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос. Но онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.” (2 Петър 1:5-9)

„Яков, слуга на Бога и на Господ Исус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав! Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания, като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.” (Яков 1:1-4)

„А освен всичко това вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на лукавия;” (Ефесяни 6:16)

Повече за естеството на вярата може да откриете на следните линкове (1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8).