Същността на християнското спасение (8) – Лъжеученията като враг на спасението на душата

Същността на християнското спасение (8) – Лъжеученията като враг на спасението на душата
от

В предната статия отговорихме на въпроса по какъв начин изработваме спасението в контекста на освещението на душата. В тази част ще видим защо и по какъв начин лъжеученията са основен враг на спасението на душата след новорождението.

Както посочихме, фокусът на Новозаветните наставления към Църквата е насочен към спасението на душата на повярвалите в Господ Исус Христос, чийто резултат е придобиването на Христоподобие – целта на християнската вяра. Затова антихристкият дух, който вдъхновява лъжепророците, е фокусиран върху това да осуети тази  цел – да възпрепятства или възпре спасението на душата след новорождението. Това е причината, поради която Новият завет е толкова безкомпромисен относно лъжеученията и онези, които ги разпространяват:

„Никой, който върви напред и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога; този, който стои в учението, той има и Отца, и Сина. Ако някой дойде при вас и не носи това учение, недейте го приема вкъщи и не го поздравявайте, защото който го поздравява, става участник в неговите зли дела.“ (2 Йоаново 9-11)

Затова и сме предупредени да страним от хора, които наричат себе си християни, но не вървят в пътя на освещението, който води до спасение на душата:

„Писах ви в посланието си да не се събирате заедно с блудници, не че съм искал да кажа за блудниците на този свят или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонниците, понеже тогава би трябвало да излезете от света. Но в действителност ви писах да не се събирате с никого, който се нарича брат, ако е блудник или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител, с такъв даже да не ядете заедно.“ (1 Коринтяни 5:9-11)

В посланието към ефесяните Павел е категоричен относно хора, които наричат себе си християни, но не се стремят към святост:

„Защото добре знаете това, че нито един блудник или нечист, или сребролюбец (който е идолопоклонник) няма наследство в царството на Христос и на Бога. Никой да не ви мами с празни думи; понеже поради тези неща идва Божият гняв върху синовете на непокорството. И така, не бъдете техни съучастници.“ (Ефесяни 5:5-7)

Разширеният превод на Новия завет предава посланието на предупреждението „никой да не ви мами с празни думи“ така:

„Нека никой не ви прелъстява (мами, заблуждава) с празни думи (безпочвени аргументи за тези грехове)“

Именно това са лъжеученията – система от безпочвени аргументи, целящи да възпрат нашето освещение.

Една група лъжеучения отричат самия процес на освещение на душата, като например лъжеучението на хиперблагодатта, което твърди, че душата ни е била спасена (осветена) заедно с духа ни при новорождението.

Други лъжеучения уверяват вярващите, че понеже Бог е „Бог на изобилието и благословението“, Той няма против ние да живеем живот, отдаден на плътски желания и земни стремежи за власт, пари и слава. Пример за този вид заблуда е учението на хиперпросперитета.

Трети лъжеучения, от своя страна, не отричат важността на освещението и отхвърлят учения като хиперблагодатта и хиперпросперитета, но насочват вниманието на вярващите към теми и учения, които са далеч от фокуса на правата вяра. Този вид лъжеучения най-често имат прекомерен и библейски небалансиран фокус върху чудеса, знамения, дарби, свръхестествени проявления и откровения, за сметка на темите, върху които Новият завет поставя акцент: богопознание, освещение, благовестието и пътят за израстване в тях – познаване на словото, молитва, постене, покаяние от плътското и посвещение към духовното.

Духовните сили на тъмнината имат две основни причини да целят да възпрепятстват освещението на вярващите. Първата е самото желание от страна на Божиите противници да се осуети Божието дело в живота ни и ние, вярващите, да не придобием целта на вярата ни – спасението на душите ни (1 Петрово 1:9). Втората причина за съпротивата срещу нашето освещение е фактът, че християните, които придобиват душевна святост, стават неуязвими за демоничните сили, както посочихме в поучението „Израстване в Бога и истинската победа над врага“. Християнинът, който ходи в святост, има откровение за същността на Бога такъв, какъвто Той е в действителност (Евреи 12:14); е познат на Господ Исус Христос (Матей 7:21 – 23);  има близко общение с Господа и с Небесния Баща (Йоан 14:23), чрез което той става плодоносен и така прославя Бога (Йоан 15:5; 15:8); получава отговор на молитвите си (Йоан 15:7; Яков 4:3; 5:16).

След като посочихме, че лъжеученията са основен враг на освещението, в следващата статия ще научим кой е първият и най-важен способ за този процес на спасение на душата.


Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.

Сподели в