Плодът на Духа – цялото поучение
by Валери
За разлика от т.нар. „дарби на Духа”, които се проявяват чрез вярващите по усмотрение на Святия Дух и които се изразяват във ВРЕМЕННА, концентрирана и експлозивна помощ предимно за другите, плодът на Духа е ВЕЧЕН продукт, който ние имаме задължението да развием в живота си от семето на Божието Слово, чрез което сме новородени (1 Петрово 1:23).
Докато дарбите на Духа могат да бъдат мощно проявявани и чрез плътски хора (основаната от апостол Павел църква в Коринт е нагледен пример в това отношение), култивирането на плода на Духа е целенасочен процес, който включва всекидневно умъртвяване на „делата на плътта” (1 Коринтяни 15:31, Галатяни 5:19-21). Това умъртвяване не включва физическо посегателство върху нашите тела, а изработване на дисциплина, чрез която да можем да контролираме страстите им и да кажем НЕ на позивите, идващи от необновените области в нашите умове.
Култивирането на този плод започва с приемането на семето на Божието Слово в нашите сърца (духове) и се осъществява чрез трансформирането на мисленето ни съобразно новооткритите истини от това Слово, като се изразява в увеличаващо се предаване на нашите тела (външния човек) на плана на Бог (Римляни 12:1-3, 2 Петрово 1:5-9).
Всяка една съставка на плода на Духа отразява определена черта от характера на Бог и проявлението ѝ в живота ни Го прославя.
Съставките (компонентите) на плода на Духа са изброени от апостол Павел в посланието му до Галатяните:
„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.” (Галатяни 5:22-23)
Култивирането на този плод е зрелостта („съвършенството” в някои преводи), за която редица новозаветни текстове говорят (Евреи 6:1, Ефесяни 4:11-13) и която трябва да бъде една от основните цели на християнския живот.
Любов
Безбройни думи са изговорени и изписани за любовта. И докато в гръцкия език от началото на новозаветната епоха има няколко различни думи, които могат да бъдат преведени на български като „любов”, Святият Дух, Който е Авторът на Писанието, избира една не много употребявана дума – „αγάπη- агапе”, за да опише отношението на Бог към човечеството. Този вид любов не предполага никаква заслуга на обичания, а е основана в естеството на обичащия и отразява решението му да прави добро дори с цената на саможертва.
Хора наричат този вид любов „безусловна”, но някои крайности в употребата на това определение ме карат да не го приемам напълно (виж статията ми „Безусловна любов?”).
Библията не казва просто, че Бог има такава любов, а че Той Е тази любов (1 Йоаново 4:8)! Въпреки че някои заблудени учители твърдят противното, Библията никъде не казва, че Бог е благодат, вяра или друго подобно нещо (виж статията ми за хиперблагодатта).
Ако погледнем на естеството на плода на Духа, описан в Галатяни 5:22-23, ще открием, че любовта не само е първата му съставка, но също така и обвивката около всички други части, както и „лепилото”, което ги държи заедно и ги прави да работят в хармония!
Това твърдение е в унисон и с думите на Исус, записани в Матей 22:36-40:
„Учителю, коя е най-голямата заповед в закона? А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.” Това е първа и най-голяма заповед. А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.” На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците.”
Как да ходим в любов? Толкова е просто (не казвам, лесно), че често го пропускаме или се правим, че не знаем как! Библията е пределно ясна:
„И така, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.” (Матей 7:12)
„Любовта не върши зло на ближния; следователно любовта изпълнява закона.” (Римляни 13:10)
Просто го направи!
Радост
Гръцката дума за радост, използвана в описанието на плода на Духа в Галатяни 5:22-23, е χαρά (chara).
Освен като „радост”, тя може да бъде преведена и като „наслада”.
Най-общо казано, тя описва духовна стабилност и сила, произлизаща от спасителното дело на Бог в нашия живот, а не от заобикалящата ни среда.
Повече по темата може да намерите тук.
Мир
Плодът на мир в сърцата на християните е резултат от оправданието ни пред Бога чрез вяра в очистващата кръв на Сина Му, Господ Исус Христос (Римляни 5:1), и от последващото ни ходене в покорство към Духа Му (Римляни 8:6).
Гръцката дума εἰρήνη (айрийн) описва състояние на безметежност и хармония както с Бог, така и с другите хора.
Важно е да се подчертае, както видяхме вече при разглеждането на плода на радостта, че този мир не идва от заобикалящите ни обстоятелства, а директно от Княза на Мира (Йоан 16:33).
Повече по темата може да намерите в статията ми Мирът на Бог.
Дълготърпение
„Дълготърпение” не е от думите, които използваме всекидневно в българския език (определено не е и качество, което срещаме постоянно в нашето общество и дори в Църквата). Без да съм езиков специалист, ще отбележа само, че различните българските преводачи на Новия Завет са направили добър избор, спирайки се на този превод на гръцката дума μακροθυμία (макротумия).
Интересно е да се отбележи, че в няколкото английски версии, които проверих, видях три различни превода на тази дума (long-suffering, patience, forebearence). Също така в някои от преводите забелязах припокриване и взаимозаменима употреба с друга гръцка дума – хупомено, която според мен има сходно, но въпреки това различно значение.
За да избегнем евентуалното объркване, което тази езикова многопластовост би могла да причини, вярвам, че можем да сложим следното определение (в контекста на християнската доктрина) на думата/понятието „дълготърпение” като качество на Бог и респективно, като част от плода на Духа:
„(Почти) неограниченото търпение, което Бог упражнява, изработвайки плана Си за спасение на човечеството, включващо (търпението) и готовността Му да страда незаслужено поради човешкото коравовратие”.
Като християни ние сме призовани да упражняваме същото дълготърпение при прогласяването на Божия план за спасение. Единственият начин да го направим е като пребъдваме в Христос; Той е Лозата, а ние сме пръчките!
За по-обстойно изследване на употребата на думата μακροθυμία (макротумия) прилагам списък от новозаветни пасажи:
„Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?” (Римляни 2:4)
„А какво ще кажем, ако Бог, при все че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на Своя гняв, приготвени за погибел” (Римляни 9:22)
„ с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Святия Дух, с нелицемерна любов” (2 Коринтяни 6:6)
„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност” (Галатяни 5:22)
„със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, с поносимост един към друг в любов” (Ефесяни 4:2)
„подкрепяни с пълна сила, съобразно с Неговата славна мощ, за да издържите и дълготърпите всичко с радост” (Колосяни 1:11),
„И така, като Божии избрани, святи и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.” (Колосяни 3:12)
„Но придобих милост по тази причина, за да покаже Исус Христос в мене, главния грешник, цялото Си дълготърпение, за пример на онези, които щяха да повярват в Него за вечен живот” (1 Тимотей 1:16)
„А ти си последвал моето учение, поведение, прицелната точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта” (2 Тимотей 3:10)
„да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещанията”. (Евреи 6:12)
„Братя, вземете за пример на злострадание и на търпение пророците, които говориха за Господнето име” (Яков 5:10)
„които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в дните на Ной, докато се правеше ковчегът, в който малцина, т. е. осем души, се избавиха чрез вода” (1 Петрово 3:20)
„И смятайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение; както възлюбеният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост” (2 Петрово 3:15)
Благост и Милосърдие
Понякога разделителната линия между две категории поради преливането им една в друга и взаимодействието между тях е почти неуловима. Определено такъв е случаят с четвъртата и петата от съставките на плода на Духа, изброени в Галатяни 5:22-23. Различни авторитетни библейски версии и речници предлагат преводи и определения, еднакво приложими и за двете думи/категории. Това обаче не променя факта, че Святият Дух целенасочено е водел апостол Павел да употреби две сходни, но все пак различни понятия.
Ние сме изправени пред избор. Единият вариант е да последваме „легендарния” опит на наш сънародник да опише хипопотама (или каквото й животно да беше) на своите приятели: „Едно такова животно същото като слона, ама съвсем различно!”
Другата възможност е да дадем определения, които макар и непълни, все пак са отправни точки за откривателското ни пътешествие в дълбинните на Божието Слово. Спирайки се на този вариант, аз ще дам базисни дефиниции на тези две съставки на плода на Духа и ще представя списък с местата в Новия Завет, където тези думи са употребени и така ще улесня вашето собствено изследване по темата.
Благост – χρηστότης (хрестотес).
Определение: Нежна грижа към някого, произлизаща от характера на личност, на която може да се разчита (без елемента на сладникавост, който българската дума навява).
„Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?” (Римляни 2:4)
„Всички се отклониха, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един.” (Римляни 3:12)
„Виж тогава благостта и строгостта на Бога: строгост към падналите, а божествена благост към теб, ако останеш в тази благост; иначе и ти ще бъдеш отсечен.” (Римляни 11:22)
„с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Святия Дух, с нелицемерна любов” (2 Коринтяни 6:6)
„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност” (Галатяни 5:22)
„за да показва през вековете, които ще дойдат, изобилното богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христос Исус.” (Ефесяни 2:7)
„И така, като Божии избрани, святи и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение” (Колосяни 3:12)
„Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците” (Тит 3:4)
Милосърдие – ἀγαθωσύνη (агатосуне).
Определение: Устойчива и непроменима морална доброта (аз осьзнавам, че такова определение е по-различно от това, което ще намерите в тълковния речник, но смятам, че то отразява по-точно оригиналния текст).
„И самият аз съм уверен във вас, братя мои, че самите вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко знание, и че можете да се наставлявате един друг”. (Римляни 15:14)
„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност” (Галатяни 5:22)
„защото плодът на светлината се състои във всичко, което е добро, право и истинно”. (Ефесяни 5:9)
„Затова и винаги се молим за вас, дано нашият Бог ви има за достойни за призванието ви и усъвършенства мощно във вас всяко добро желание и всяко дело на вярата” (2 Солунци 1:11)
Вярвам, че ако отделим време да изследваме тези текстове, Святият Дух ще отвори очите ни да видим всички необходими нюанси и практическото приложение на тези истини в нашия живот.
Вярност/Вяра
Гръцката дума πίστις (пистис) може да бъде преведена на български както като „вяра”, така и като „вярност”. Значението на конкретната ѝ новозаветна употреба трябва да се търси в дадения контекст.
Някои теолози считат двете понятия за взаимозаменяеми, но ако разгледаме това твърдение в светлината дори само на една от основните новозаветни доктрини – тази на оправданието чрез вяра, ще видим, че то не е вярно във всеки един от случаите. За да обясня какво имам предвид, ще дам следния пример:
И до днес в определени клонове на Християнството има хора, които мислят, че могат да бъдат спасени чрез тяхната собствена ВЯРНОСТ, а именно стриктното придържане към религиозни традиции и съблюдаването на човешки поверия. Библията нарича подобно поведение „мъртви дела” (дела, които не водят до познаването на Бог) и посочва, че единственият път за спасение е ВЯРАТА в завършеното на кръста дело на Исус Христос.
От друга страна обаче, ВЯРАТА ни трябва да е положена във ВЕРНОСТТА на Бог да изпълни в живота ни това, което е обещал.
„С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже сметна за верен Този, Който бе дал обещание.” (Евреи 11:11)
Разглеждайки различните съставки на плода на Духа, обикновено прилагам списък с библейските стихове, където те са упоменати. Тъй като в настоящия случай има десетки релевантни пасажи, бих искал да те окуража да вземеш Библия, речник и конкорданс, и да ги изследваш сам. Следните мои статии биха ти помогнали при едно такова изследване:
1. За ВЕРНОСТТА
Пророк Данаил – мъжественият евнух
2. За ВЯРАТА
Как да предпазим вярата си от провал
Страстта (горещото и интензивно желание) – „пренебрегнатото дете“ на поученията за вярата
Усърдие и решимост – две от забравените съставки на вярата
Две перли от огърлицата на вяра в Евреи 11
Как да местим планини, без те да се „притурят“ и да затрупват овчари?
Кротост
Хората често асоциират понятието „кротост” със слабост. Нищо не може да бъде по-далеч от истината! Ако изследваме внимателно гръцката дума в Галатяни 5:23, преведена като „кротост” – πρᾳΰτης (prautes), ще видим, че става дума за точно обратното. Подобно на себеобузданието (неслучайно при групирането апостол Павел е поставил тези две съставки на плода на Духа една до друга), кротостта до голяма степен се отнася до способността да упражняваш пълен контрол върху значима сила дори в средата на неблагоприятни за теб обстоятелства.
Тази гръцка дума е описателна за контрола, упражняван върху волята на диво животно, което е било подчинено и опитомено. По подобен начин се изисква от нас като християни да подчиним волята си на Бог, да станем „безопасни” за хората около нас и да използваме силата на Духа Му само за Негова слава! Вярвам, че именно такова опитомяване/укротяване Господ Исус има предвид, когато ни увещава да се съвпрегнем с Него:
„Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си.” (Матей 11:29)
В Стария Завет е записано, че Моисей беше „най-кроткият човек на земята” (Числа 12:3). Той беше всичко друго, но не и слаб! Чудесата, които той извърши чрез Божията сила, поставиха на колене най-мощната империя на неговото време. За съжаление веднъж той излезе от тази кротост, като използва силата на Бог в себичност и гняв, което му костваше влизането в Обещаната Земя (Числа 20:8-12).
Не мисля, че е случайност, че едно от първите изявления, които Исус направи в поученията Си за Божието Царство, бе именно: „Благословени са кротките, защото те ще наследят земята” (Матей 5:5). Аз не мога да го докажа, но вярвам, че за слушателите Му аналогията с Моисей, който поради моментна липса на кротост пропусна „да наследи земята”, беше ясна.
Молитвата ми е Святият Дух да ни помогне при изучаването и прилагането на Неговото слово в тази област, така че да можем успешно да влезем в нашето наследство!
Себеобуздание
В библейски смисъл себеобузданието е способността на християнина да контролира/владее тялото и душата си чрез Святия Дух, Който живее в него. Използваната в новозаветния текст (Галатяни 5:23) гръцка дума ἐγκράτεια (егкратея) също може да бъде преведена на български и като „себеконтрол” или „себевладение”.
Историята на човешкото падение и изкупление е до голяма степен история за наличието на себеконтрол или за неговата липса. Какво имам в предвид? Библейските примери са многобройни, но аз ще щрихирам само някои от най-значимите измежду тях.
Преди да изгуби контрол над съдбата си и респективно над съдбата на цялото човечество, Ева изгуби контрол над себе си, поддаде се на желанията си и падна в клопката на дявола, като яде от забранения плод. Адам от своя страна, най-вероятно заслепен от чувствата си към Ева, също изгуби този контрол, когато вместо да се конфронтира с жена си и да спре греха още в зародиш, той се присъедини към нея и яде от плода.
Поради моментна липса на себеконтрол Моисей изгуби възможността да влезе в Обещаната Земя начело на своя народ (виж статията за кротостта).
Когато видя къпещата се Витсавее, цар Давид отказа да обуздае страстите си и това отвори вратата неизразими трагедии да нахлуят както в неговото семейство, така и в цялата нация, за която имаше грижа.
Не бих се учудил, ако синът му, цар Соломон, който самият имаше забележителни прояви на липса на себеконтрол, визираше трагичната история на родителите си, когато написа, че „владеещият духа си е по-добър от завоевателя на град” (Притчи 16:32).
Себевладението, което Господ Исус демонстрираше всекидневно по време на земния Си живот и служение, кулминира в дните и часовете преди смъртта Му.
В тъмнината на Гетсиманската градина, преживяващ неописуема душевна агония, Той отказа да се възползва от военната мощ на ангелските легиони, като избра да продължи напред и да заличи с кръвта Си предателството, извършено в светлината на Едемската градина (Матей 26:53).
Изправен на съд пред Пилат, Синът на Бог отказа да отвори устата Си в Своя защита и да сломи скалъпените срещу Него обвинения.
Разпънат на кръст, Той се молеше за тези, Които Го разпънаха (Лука 23:34).
След Възкресението и Възнесението Си Той изпрати Духа Си, Който дава възможност на вярващите в Името Му да упражняват същия себеконтрол (2 Тимотей 1:7).
Себевладението е едно от нещата, обединяващи и победителите от книгата Откровение.
Ако си християнин, на теб ти е дадена същата тази духовна сила. Използвай я!
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.